ОбразОвание се пише с О! Кратък правописен речник на българския език

obrazovanie-se-pishe-s-o-kratyk-pravopisen-rechnik-da-bg-ezik-24-mai
Снимка: Dennis Jarvis
24 Май 2022

По случай 24 май, решихме да припомним кои са най-честите правописни грешки (не грешки от бързане и невнимание, а грешки от незнание) в родния български език. Денят на славянската писменост и култура заслужава поне тогава да бъдем малко от малко наясно с официалните правила за писане.

Разбира се, с четенето на повече книги, тези грешки се изчистват с времето. Речникът се обогатява и спираш да се чудиш как точно се пише образ-О/У-вание, защото знаеш, че това са две различни думи с две различни значения и в теб няма и капка съмнение в кой случай коя от тях да използваш.

Проблемите, които изникват при невербалното общуване, са няколко. 

1. Пълният член

Той не ви е враг. Може да ви бъде пръв приятел ако следвате едно простичко правило за използването му.
Ако съществителното, което искате да членувате, играе ролята на подлог в изречението, смело поставяте пълен член:

ДокторЪТ няма повече приемни часове.

Ако можете да замените съществителното с думичката ТОЙ, поставяте пълен член:  

Докторът (ТОЙ) няма повече приемни часове.

НО! Обади се на докторА, за да си запазиш час. – пише се с кратък член, защото се замества с НЕГО (Обади се на НЕГО, за да си запазиш час.)

Най-просто казано, нещата стоят така. Бързата проверка ще ви спаси от нежелани грешки и ще ви помогне да наваксате онова, което средното образОвание не е успяло да ви помогне да запомните.

2. Множествено число с –ИЙ- накрая.

Тези гледки са обикновено по витрините на магазините, където смело оставят послания върху бял лист на вратата: „Летните сензациЙ – нови промоциЙ на хавлиЙ с всички зодиЙ и други джунджуриЙ!” Еми не, не се прави така. И не се пише така. Дори думата простотИЙ, необходима в случая, не се пише с –ИЙ-... Ще се опитаме дa oбяcним. Aĸo взeмeтe дyмaтa „poĸля”, мнoжecтвeнoтo ѝ чиcлo щe e „poĸлИ”, нaли? He „poĸлЙ”. Знaчи нa „xaвлия”, „ютия” и „ceляния”, мнoжecтвeнитe чиcлa ca „xaвлии”, „ютии” и „ceлянии”, a нe „xaвлиЙ”, „ютиЙ”.
3. Местоимението „ú“ не е по желание, а по необходимост : )

Пише се като И с ударение или И-кратко:

Майка й влезе, докато тя простираше.

Интересно как повечето хора, които се надпреварват да пишат „батериЙ“, изведнъж забравят за любимото И-кратко и изречението става подобно на това:

Майка и и баба и разпънаха блузата и разбраха, че няма да и стане.

4. Буквата Щ

Опитваме се да си обясним пропуска при писането й с това, че я няма в латиницата и затова смело се замества от комбинацията цифра + буква. Или две букви – ш+т. И двата начина са неправилни : ) ШТъркелът носи бебета, без да ги изпуска по пътя, нали? Заслужава поне да го изписваме правилно.

Например: "ΠoШTaджиятa cтaнa пpeз нoШTa, зaШToтo мy ce cтopи, чe няĸoй ШTъĸa в ĸъШTaтa oтcpeШTa. Πo6Taджиятa cтaнa пpeз нoЩa, зa6Toтo мy ce cтopи, чe няĸoй 6Tъĸa в ĸъ6Taтa oтcpe6Ta”.

Грешни примери, разбира се.

5. Буквата Ъ

И това го няма в чата. В латиницата заместваме тази любима буква от кирилицата по 3 варианта (спорейки кой е правилният...): U, Y, но най-често слагаме на нейно място А. Затова после, щом се наложи да се пише на кирилица, става:

САбрах им очите на концерта. Самняваше ли се в мен?


6. Ъ вместо А

Напук на току-що прочетеното, съществува и този феномен. Уж всички забравяме за любимата буквичка Ъ, а се получават и неща от този род:

Униформените следят дали обикновените граждани ще нарушЪт правилника за движение по пътищата.

7. Дилемата: О или У

Признаваме, че това наистина е трудно. До 4-ти клас. Случвало ли ви се е да се оспите, да се утклоните, да ви е одобно, да слезете до доло, да ви управят акомолатура? Лошото е, че налучкването и тук не винаги работи.

8. Изпускане и добавяне на Т

УжасТно е. Ама наистина. Само дето дебело подчертаваме, че този ужас се пише без Т. За сметка на студенТка, където тази буква е задължителна в думата. Сещате ли се и за други фрапантни примери?

9. Ц, вместо ТС и ДС

Може да е по-лесно, но не е по-вярно: децка; грацка; оцъства; месетс.

10. –Н- или –НН-; -Т- или –ТТ-

Отново можете да си направите бърза проверка. Двойното Н се появява в случаите, когато думата завършва на –нен: страНЕН – страННО. Ако, обаче, думата завършва на –ЕН, спестете си двойното Н. обикновен – обикновеННа (грешка!) свещен – свещеННа (грешка!) писмен – писмеННост (грешка!)

11. Сравнителни частици

По-добре не ги използвайте, ако не сте абсолютно убедени, че тирето ви е приятел. Когато степенувате (по-по-най-), не забравяйте да слагате и малка чертичка между думите: по-страхлив; най-успешен; по-приятен.

12. В или ВЪВ; С или СЪС

Ако и това ви се е изплъзнало като информация от часовете по български език, то не е лошо да запомните, че когато следващата дума започва със същата буква, слагаме двойния предлог.

Всичко е във вярата.
Всичко е в надеждата.

Сбогувахме се с лятото.
Сбогувахме се със синьото море.


13. НЕ МОГА, НЕ ИСКАМ и НЕ ЗНАМ се пишат отделно!

14. Всички дни се пишат с малка буква. Същото се отнася за месеците и всички длъжности.

15. България се пише с главна буква, но „българин“ няма тази чест. Историческите събития се пишат с главна буква, официалните празници – също.

Прочетете още