На 24 май България празнува нещо повече от традиция. Празнува своята духовност, културна идентичност и едно от най-ценните си постижения – българската азбука. Това е денят на светите братя Кирил и Методий, създатели на глаголицата, и на делото, което по-късно вдъхновява създаването на кирилицата – азбуката, с която днес пишем, четем и създаваме.
Този ден не е просто официален празник – той е символ на национална гордост. Защото малко народи могат да се похвалят, че са дали писменост на цял културен свят. Чрез делото на Кирил и Методий, България не само запазва езика си, но и го издига до духовен стожер на Славянството.
Азбуката като културна революция
Създаването на славянската писменост е било акт на културна независимост – отговор на нуждата да се изразява вяра, мисъл и знание на роден език. С буквите идва просвещението, а с просвещението – идентичността. Именно чрез писмеността българският народ съхранява своята история през векове на робства, войни и изпитания.
24 май е и денят, в който се прекланяме пред учителите – онези съвременни будители, които продължават да сеят знание, въпреки всички трудности. Това е празник на четящите деца, на пишещите поети, на преподавателите, библиотекарите, преводачите, журналистите, изследователите и на всеки, който пази силата на думите жива.
Българските букви – мост между векове
Кирилицата не е просто средство за комуникация – тя е част от нашето ДНК. Днес тя е третата официална азбука в Европейския съюз. Признание, което носим с гордост и отговорност. Всяка буква в нея е като нишка, която свързва минало с бъдеще, народ с народ, поколение с поколение.
Езикът ни не е просто средство – той е дом. И ако го пазим, ще има кой да ни помни. Честит 24 май – денят, в който всяка дума звучи като песен!
